Индия - земя на махараджи

Гробницата на Хумаюн в Делхи

Пъстроцветна, омагьосваща Индия!
Върнах се преди месец, а искам отново там!
Пропътувах емблематичният Златен триъгълник извън туристическия сезон, който е от началото на октомври до края на март. Извън сезона за туристи, означава всеки ден температурата да е 42° и повече, особено в Делхи и щата Раджастан (половината, от който е зает от пустинята Тар).
В края на април, в една ранна утрин кацнах на летището в Делхи ( препоръчвам да пътувате с Qatar Airways. При смяна на полетите летището на Катар е спокойно, прохладно и успявам да си отпочина на чаша арабско кафе - от шафран и кардамон. Освен това обслужването по тези линии е наистина добро!).

Ето ме в Индия!

Агра Форт в Агра

И небесният купол над Делхи се отвори пред очите ми!
В четири сутинта (защото чаках два часа да получа електронната си виза на една невъобразимо дълга опашка) може да видите всякакви хора - прибиращи се от работа, отиващи на работа, бездомници спящи по пейки или под палмите, момчета играещи някакви си техни игри.
Делхи има специфичен аромат, който разпознавам още с първата крачка извън летището.
Отсядам в хотел на половин час път, 4*, много чист, с прекрасно легло, в което потъвам за кратък сън.
На сутринта, по съвет на моя приятелка си поръчвам омлет - индийците са царе - носят ми едно пухкаво вълшебство. Хапвам още нудълси със зеленчуци и в никакъв случай не поръчвам кафе, защото е инстантно и небцето ми, свикнало да пие италианско ристрето ще е силно разочаровано.

Гробницата на Хумаюн

В Индия 50 км. се изминават за 1 час, поради което отсечката Делхи - Джайпур я пропътувахме за 5 часа. Няма светофари или има толкова малко, че не видях никъде. Не съществуват правила при шофиране, на някои отсечки платното бе еднолентово и в него - колите, тук-тук такситата, камионите, мотопедите и пешеходците се движеха в двете посоки в една лента. Имаше леки удряния, но сериозни катастрофи, при този трафик не видях. Затова пък шумът е невъобразим и звукът на клаксоните се чува надалеч.
Джайпур или розовият град, както го наричат е столицата на най - цветния и лют щат в Индия - Раджастан. Половината от него е заета от пустинята Тар. Жените тук са облечени в най-разноцветните сарита, които съществуват в Индия. Обикновено работят повече и по- тежка работа от мъжете. Изобщо Индия е It is a mans, mans world!

Амбер Форт в Джайпур

Покрай основните пътища в града няма тротоари и в боклука, който от години заема така наречените улици, може да видите как си играят няколко деца, две черни прасета, три маймуни и за колорит - една безразлично преживяща свещена крава. И пак тук - може да изпиете чаша сок от захарна тръстика приготвена по най-стария начин, по който може да се прави.
Докато пътувахме дори с колата кой мислите, че бе най-голямата забележителност - разбира се, че ние - от всички автобуси, тук туци, хората ни сочеха един на друг, още повече, че и трите, с моите приятелки бяхме руси, а аз и много светла.
Разглеждайки фортовете винаги се намираше някой, който да ме помоли да се снимаме. Точно в гробницата на Хумаюн един мъж дойде при мен с предложението да се снимам с майка му, с децата му и накрая със съпругата му, която го гледаше по този начин, по който само съпругите гледат, когато са недоволни. Но пък индийката не може да отказва на съпруга си! В тази страна почти няма разводи - едва 2%, което не означава, че цари семейно щастие, но пък има неоспорими закони на страната на мъжа, естествено!
21.05.2017