Седях в единия край на пейката, споделяйки я с момиче, което дори и не забелязвах. Между нас зееше празно място, сякаш за да затвърди впечатлението у околните, че ние двете бяхме непознати.
И как иначе?!? Тя бе тази, която се бе настанила в съня ми без да виждам лицето й…
Тогава се появи Той с асистентката си. Обърна се директно към момичето седящо редом с мен и проведе някакво интервю, което не успях да чуя. На края гръмко заяви: „Честито, печелите моята „ Физика на тъгата”.”
Ах, как тайничко завидях, но пък няколко пъти се бях устремила към книжарницата да си купя именно книгата Му и докато прелиствах страниците й ме заливаше някаква неописуема тъга полепваща по пръстите и миглите ми… Отмятах я артистично като летен шал виещ се около тялото… И сега, ето я в съня ми, в петък срещу събота.
Докато отхвърлях „ Физика на тъгата” се срещнах с моята „ География на блаженството”. Всъщност моята география срещаше неговата физика…
Интервюто спря. Спечелилата продължаваше да крие лицето си, когато Той се наведе над мен и ме попита: „ А Вие какво искате?”
В този въпрос бе закодиран някакъв дълбок смисъл, или поне така се стори на интуицията ми.
Не знам защо усетих притеснение и въпреки, че исках да произнеса цялото име на книгата, успях само едва да промълвя: „ Физиката ти.”
Чак тогава осъзнах двусмислието…
Той ме погледна със сините си очи, които обзалагам се виждаха само мен и прошепна: „ Имаш я.”
Събудих се. След два часа щях да отпътувам към Сърбия.
Какво означаваше всичко това, мамка му ?!?
25.07.2013
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар