Четец на сънища

Седях в единия край на пейката, споделяйки я с момиче, което дори и не забелязвах. Между нас зееше празно място, сякаш за да затвърди впечатлението у околните, че ние двете бяхме непознати.
И как иначе?!? Тя бе тази, която се бе настанила в съня ми без да виждам лицето й…
Тогава се появи Той с асистентката си. Обърна се директно към момичето седящо редом с мен и проведе някакво интервю, което не успях да чуя. На края гръмко заяви: „Честито, печелите моята „ Физика на тъгата”.”
Ах, как тайничко завидях, но пък няколко пъти се бях устремила към книжарницата да си купя именно книгата Му и докато прелиствах страниците й ме заливаше някаква неописуема тъга полепваща по пръстите и миглите ми… Отмятах я артистично като летен шал виещ се около тялото… И сега, ето я в съня ми, в петък срещу събота.
Докато отхвърлях „ Физика на тъгата” се срещнах с моята „ География на блаженството”. Всъщност моята география срещаше неговата физика…
Интервюто спря. Спечелилата продължаваше да крие лицето си, когато Той се наведе над мен и ме попита: „ А Вие какво искате?”
В този въпрос бе закодиран някакъв дълбок смисъл, или поне така се стори на интуицията ми.
Не знам защо усетих притеснение и въпреки, че исках да произнеса цялото име на книгата, успях само едва да промълвя: „ Физиката ти.”
Чак тогава осъзнах двусмислието…
Той ме погледна със сините си очи, които обзалагам се виждаха само мен и прошепна: „ Имаш я.”
Събудих се. След два часа щях да отпътувам към Сърбия.
Какво означаваше всичко това, мамка му ?!?

25.07.2013

за буквите

Обожавам дните от седмицата, започващи със "с" ,
носят ми надежда за сбъдване, а тези с "н'' ми напомнят, че нищо не е за винаги.
Виж тези с "п" - има някаква полюсност у тях - като север и юг, начало и край, черно и бяло, и съответно в различни моменти разменят ролите си.
Понеделникът може да ме изпълва с очакване, точно толкова колкото и петъкът.
Може да е начало, бяла надежда, а не само алюзия на първи ден от работна седмица.

04.07.2015

Минало несвършено

В такива летни дни
галещи топло по лицето
поглеждам в една чаша
и откривам на дъното
спомени от отминало лято
лазурно море
ментов вкус на Мохито
и усмивката на едно момче
като знак, че ни е имало.
03.07.2013

***

измервам дните

от онзи дъжд

който напои

живота ми

с очакване 

за теб

28.06.2015

Детство в спомени

Миглите на татко пърхащи по бузите ми имитиращи криле на пеперуди.

Пра баба ми Вера меси баница на кръглата дървена маса в малката кухничка, а леля Райна ми е направила детско кафе във филджанче. Ах, че вълнуващо!

Дядо ми Тодор се връща от Будапеща и ми подарява герданче от зелени прозрачни мъниста – никой, ама никой нямаше такова в цяла София!

И пак татко – потриваме нослетата си, защото така се целуват ескимосите ... за да не им замръзват езиците.

Тъжна съм – цикламата е увехнала и аз плача неутешимо, защото цветето е умряло.

Леля Виктория ми прави филийка с масълце и люта зелена чушчица. И пак с нея – пътуваме с автобуса до село Пожарево и там за първи път виждам нощви ... и си правим екскурзия до Златните мостове и ядем кебапчета на поляната.

На забавачка съм. Въобще не ми се отдава да изрязвам фигурки от хартия.

Не мога да разбера разликата между София и България ( как така живея и в двете места) и за да не се обърквам повече, чичо Гошо финализира: „Абе, едно и също е!”И така от отгава си знам – София е България!

Влюбена съм в Румен, който е Рибарят, а аз Златната рибка на някакво тържество в забавачката.

Първи клас! Все не мога да пиша красиви букви и мама ми къса непрестанно листата от тетрадката. Мъка, мъка...

С леля Райна на Боровец, и до Мальовица. Хербариите стават моята страст – така начучих да разпознавам билките и дърветата по листата им още в невръстна възраст.

Изненада -  каня целият клас без да предупредя мама и татко за именния си ден в двора. А такаааа!

Имам си дебеличка сестра, която обичам да лежи в леглото ми и да си я гледам.

Реката в Западния парк през лятната ваканция – безгрижие и мокри коси.

С двете ми приятелки от четвъртия етаж, Нели и Еми, на кино да гледаме някакъв индийски филм – класика в жанра по онова време. Излезнахме в 9 сутринта за първа прожекция уж, но се прибрахме в десет вечерта, защото имаше билети за последната прожекция ( как лети това време!). Всички съседи от блок бяха излезнали по прозорците да очакват завръщането ни.

Денонощно се играе на „Държави, градове и села” ( селата никога не пишехме, но така се казваше играта). Няма да се хваля ( а трябва),  но бях „Царица” в изнамирането на най-сложните и никому непознати ( за нашите години) държави и градове.

Припознах в учителката ми по Родинознание -  Хитлер, и го споделих с класа – познайте дали веднага не ме изпита, за доказателство, че е ... Хитлер.

Кой е номер едно на народна топка ?!?

Някакво състезание по ТНТМ, на което ме карат да шия кухненска престилка – голям стрес беше – Венчето ми я уши в заключение.

Теодор от втория етаж и с това всичко е казано!

Площадката пред блока и денонощните игри на ластик, въже и ръбче. Синьо лято!

Заминавам за Германия, Унгария и Чехословакия – приключенският ми дух е отключен.

Марио запретва панталоните си и влиза в езерото с водни лилии на градинката „Света Троица”, за да ми подари една в романтичен изблик!

Сладолед  „Дипломат” и сладкарница „Магурата”.

Бригадите във Войнягово и Негован.

Военното обучение в Етрополе и аз взводен или взводна, ако има такава дума!

Абитуриентският бал и Пламен.

16.02.2015