Осем дни до Коледа…

Още месец преди това коледният дух ни е обхванал – чаят, който пием е с дъх на канела, около нас се носи аромат на портокали и мандарини, отделяме все повече време за срещи с приятели в някой уютен ресторант, защото слънцето си „ляга” още в шест, подаръците зачестяват с повод и без повод, желанието ни да бъдем добри надделява и трескаво се питаме „Как?”, All I want for Christmas звучи от мобилните ни телефони, припяваме си I wish you…, гледаме за двадесети път Love Actually и за стотен път „ Дневникът на Бриджит Джоунс”… 

It’s time for Christmas както се казва!

Тръгваме си в девет от La Bottega с приятното усещане за съпричастност по между ни. Четири момичета, продължение на „Сексът и градът”, но не в Ню Йорк, а вече в София. Няколко часа, изминали неусетно, сплотени от онова чувство, което само хубавото вино и добрата храна може да роди. Какво да правя, не мога да не бъда пристрастна – отново пръст има италианската кухня. Keep calm and eat italian! 

И ако глътка Chianti може да те стопли и в най-студения зимен ден, то споделените мисли намерили отклик в приятел те окрилят, че Рая може би е на Земята.

Разхождайки се на връщане по „Витошка” размишлявам за срещата ни. Всяка от нас в определен етап на своята връзка, но наредили пъзела съзирам един житейски цикъл.

Едната от нас вече осем месеца живее далече от любимия си, който е в друга държава. И се надява на „ Нова Година, нов късмет.”

Втората, след  сватба, развод, отново съвместно съжителство и последвала раздяла, е щастлива преоткривайки се отново един друг с мъжа на живота й.

Третата е пред избора има ли бъдеще връзката й, готова ли е да сложи край и дали все пак това е най-доброто решение.

Четвъртата от нас, макар и все още с усмивка на лицето, посреща стоически факта, че мъжът й е тежко болен.

Като сезоните - пролет, лято, есен, зима...

Само осем дни до Коледа – празникът изпълващ ни с надеждата, че чудесата се случват стига да имаме смелостта да си ги пожелаем, както позитивно нашепва клишето…

На прага на новата Година знам със сигурност, че каквото ни е поднесено трябва да го приемем, преживеем, усетим. Знам, че егото ни не е добър водач. Знам, че трябва да даваш, преди да поискаш да вземеш. Знам, че понякога трябва да замълчиш, за да има мир, вместо да доказваш правотата си. Знам, че има хора, които лекуват душата ти. Знам, че има хора, които те нараняват, само защото се страхуват. Знам, че има време за всичко.

А ти трябва просто да бъдеш щастлив, че те има тук и сега!

Eлена Такева

16.12.2013

Ранни следобеди...

Стъпките ми нашепват думи

Които не съм промълвила

Докато сърцето ми отчетливо

Изпраща романтични импулси

Само паважът денем разчита

Звука от токчетата ми

Между три и четири

Когато тичам към теб

25.05.2013 г.

Родена да пътува

Някъде във Верона...

А в хладилника, офисния ми хладилник, едно очарователно шампанско ме очаква изстудено, с бълбукащи мехурчета, които изтриват всекидневните ми спомени до безвремие.
Вече съм в отпуск...в мислите си !
А от утре и не само.
Вече съм аут от и-мейли, сайтове, телефони, таблети и всякакви неодушевени предмети за връзка...
Само топла връзка...като две очи или...
Вариантите са толкова колкото голямо е въображението.
След като Цвети прочете един мой текст, директно ме попита: Ти да не заминаваш пак за Италия?
И това само защото разказвах за историите, които всяко лято си има и за скритите тъги дремещи между слънчевите лъчи за изненада...
Искам да обуя сандалите си и да тръгна. За дълго да попътувам, да поскитам.
Да превърна всички клишета отново в истини, да се слея с природата, да почувствам
как града сваля ризата си от мен и оставам гола
... за себе си,
а после мога да ти подаря целувките си.


26.08.2013г.
Елена Такева

Когато ...

не спя
нощем
на стената
пеперуди
нощна стража
пазят очите ми
от съня
който ме улавя
само за  минути
от този живот
виждам майка си
да разговаря с мен
и един умрял роднина
да ми намига с
дяволски очи
чийто код
неразчитам
в съновника
пише – думи
да ги изтрия ли?


12.08.2013г.

Елена Такева

Тъмнозелени очаквания

Когато те няма

искам да те събудя,

защото знам,

че в сребърни

сънища сгушен

губиш душата си,

мен ме забравяш

сама

ме оставяш

за теб да гадая.

Искам да плисна

в лицето ти

Като внезапен дъжд

Оставящ ментово

летен вкус ,

Който обърква посоки

разпилява мисли

пренарежда планове,

Изтрива минало и настояще,

Напоява устни с очакване

…

за теб и мен

сега.

10.06.2013

Елена Такева

"От сила имате нужда само ако искате да нараните някого.
За всичко останало ви е необходима само любов."
~ Чарли Чаплин

Летни бури

Падам в подвижните пясъци
на влюбването
с прелъстителна лекота,
защото в срещата ни имаше
повече от секунда любов -
заровено мълчание.

В очакване да завали
дъжд с вкус на зрели череши,
броейки дните, часовете, минутите
и онези неизмерими секунди -
времето, в което съм пред теб
и разпилявам дъха ти

в щастливо-отчаян поглед
на гравьор на души,
осъзнавам, че любовта
не иска доказателства,
защото тя няма нужда
от нелепо очакване за бъдеще.

За това разстоянието
между влюбените
е сребърна струна,
по която се търкалят
неизказаните им думи
чути само от техните сърца.

Елена Такева
09.06.2013

The Hunt/ Ловът (2012) - пазете сърцата си чисти

По препоръка на мой приятел изгледах датския филм Jagten ( The Hunt), режисиран от Thomas Vinterberg и с участието на Mads Mikkelsen в ролята на Лукас, който миналата 2012 година спечели наградата за най-добра мъжка роля на Филмовия фестивала в Кан.

Историята се заплита в малко датско селце, точно около Коледа, като че ли за да ни докаже, че по Коледа се случват не само чудеса и проследява мъж, който се оказва мишена на масова истерия. До тук с фактите.

С времето съм придобила навика гледайки един филм да си задавам въпроси. Понякога дори не следя актьорската игра. Интересува ме историята – с какво ще ме изненада, защо подобно нещо би се случило на някого, има ли знаци, които предвещават случките, на какво ни учат, как би се справил всеки един от нас, ако изпадне в подобна ситуация, как бих реагирала самата аз.

Гледам филма. Аз съм страничен наблюдател.Той се играе, тук пред мен, учи ме …затова обичам елемента на изненадата, защото така най-бързо се уча. А датския филм определено го притежава. Уж всичко е до болка познато и изпитано, но в един момент нещо се случва и нищо не е както преди. …Както обикновено става и в живота всъщност. Има уроци, които научаваме без да сме ги искали. Те са бели записани в страниците отредени само за нас в Учебника но съдбата и не бихме могли да избягаме без да ги прочетем и изживеем.

Възрастните, позовавайки се на опита си обичат да лепят етикети, да класифицират… и това е най-голямата им грешка. Възрастните определили вече кое е добро и лошо лесно съдят. Възрастните познали разликата между добро и лошо, лесно очакват лошото да се случи, лесно го съзират в постъпките на другите. Именно познанието ни за злото, ни е деформирало, защото е посяло семената на съмнението и подозрението у нас, осквернило е сърцата си и само изричайки искрено молитвите си успяваме да ги пречистим.

Пазете сърцата си чисти!

 http://www.imdb.com/title/tt2106476/

07.04.2013

Life of Pi/ Животът на Пи ( 2012)

Ако видя плакат на филма “Животът на Пи”, едва ли бих се впечатлила от него, и едва ли бих влязла на негова прожекция. Дори моята приятелка Вяра ме бе поканила да споделим заедно едно кино, но аз подозрително отказах.
Всъщност преди филма да бъде номиниран за Оскар, едва ли бих му обърнала вниманието, което заслужава. След петте му  номинации реших, че трябва да го гледам – било то на кино, или било то у нас. Оказа се, че ми се отвори възможност да направя второто тази неделя, но искрено съжалявах, че не изчаках за да отида на кино и да се насладя на филма в 3Д качество.

Филмът "Животът на Пи" е по едноименния бестселър на Ян Мартел, разказващ за приключенията на Пи Пател – син на собственик на малък зоопарк, определено различен от рационалният си баща и брат си. Пи – последователят на три религии – християнство, ислям и индуизъм, преподаващ Кабала в университет в Канада в последствие. Невероятно, но факт. Единение, както съюза на бенгалски тигър  и човек в морска лодка.
Семейството му решава да се пресели от Индия в Канада, като пренесе огромния си багаж, включващ и голяма част от животните на товарен кораб.
След корабокрушение Пи се оказва в лодка заедно със зебра, хиена, орангутан и огромен бенгалски тигър на име Ричард Пъркър.

Носителят на „Оскар” Анг Лий представя едно зрелищно приключение за всички ни.

"Вие коя от двете истории избрахте?" - не може да не попитам всеки изгледал филма този въпрос...

А като се замисля, че се съмнявах дали ще издържа два часа ?!? Бях прикована от картините, цветовете, от онази атмосфера, която само Индия е способна да ни донесе, следях разказа на Пи, вълнувах се от съдбата на Ричард Паркър - (определено си падам по тигри и всякакви котки), симпатизирах на отбора от любопитни сурикати.

...И сега разказвам на всички приятели, колеги, познати - този Живот трябва да се изгледа! Разбираш без да искаш много неща!

 http://www.imdb.com/title/tt0454876/?ref_=nv_sr_1

Silk/ Коприна (2007)

„Коприна” – с участието на Кийра Найтли, Майкъл Пит, Алфред Молина и Коджи Якушо. Режисиран от Франсоа Жирар, по бестселъра на Алесандро Барико. Естествено италианец, роден в Торино! Този филм изпълни със смисъл неделния ми следобед.

Авторът размотава копринената нишка на историята, за да ни омагьоса, за да избродира любов върху живота.

Операторската работа във филма е перфектна, както при обширните пейзажи, така и в малките уютни пространства.

1861 година. И тъй като действието се развива преди около век и половина, френският търговец на коприна Ерве Жонкур (Майкъл Пит) пътува по четири месеца до Сирия и Египет и обратно. От продажбата на яйцата печели толкова, че не му се налага да работи друго от април до следващия януари. Животът му тече интересно, но без много емоции до деня, когато променя обичайния маршрут и стига до Япония - една непозната за чужденците страна, за да донесе така нужните за възраждането на местното производство копринени буби. Наскоро женен за красивата Елен, той предприема това пътуване, прекосявайки цяла Азия, в студ и пек. Издръжливостта му е възнаградена. Тайнствен японски благородник му дава така необходимите яйца, но има и друга награда от Съдбата – непреодолимото привличане към безмълвна и безименна, много красива японска наложница.

И както винаги, когато срещнем непознатото по пътя си, ни се иска да го опознаем, докоснем, вкусим… така и той прави тези опити по най-изпитания и обречен на успех начин – влюбването.

Да се влюбиш в чужденка примамва, заради очакването някъде в подсъзнанието, да се насладиш на нови усещания.

И за начало не е необходимо физическо докосване, само мислите , които пърхат като пеперудени криле и се докосват един другимо. Еротиката остава заключена в йероглифите.

Какво е някой да ти изпрати бележка на японски „ Върни се иначе ще умра.” и ти без да разбираш езика, да последваш посланието?!?

Може би доказателство, че телата се срещат много след като душите ни вече са го направили…

Филмът разказва прекрасна любовна история простираща се на два континента и още по-прекрасна любов покълнала и даваща цветове във Франция.

Две различни чувства живеещи в един мъж, борещи се в него, каращи го да се смири...

„Да умираш от носталгия по нещо, което няма да изживееш никога. „

Понякога срещаме само за минути любовта на живота си и след това още хиляди часове мислим за тази среща.

Неочакваният край идва като последен, съвършен бод.

 http://www.imdb.com/title/tt0494834/?ref_=nv_sr_5