Благословени

Всеки град на Италия носи име на мъж.

Задължително! По презумпция!

И колкото и да ми се иска да избягам от клишето не се получава. А и нали всяко клише преди това е било дълго повтаряна истина?!?

Когато се връщам в спомените си за онези декемврийски дни, примесени с мъгла и предколедно настроение в Болоня, неминуемо в съзнанието ми изникват безкрайните разходки по via Irnerio, via Mascarella, via Indipendenza  и сутрешното кафе в Bar Lady Violet. Най-чаровният барман ни наливаше кафе и с чувството си за хумор ни разсмиваше.Особено, когато Надето си поръчваше „un lungo café”, а той отговаряше: ” Ок, може би за теб това е „un lungo café”, но за мен това е un “lungissimo café ” !

Разпилявайки се из историческия център на града, с едно око винаги вперено в италианските магазини ( какво ли търсехме непрестанно там?!? ), които съчетават всеки детайл до съвършенство, ние пречиствахме мислите си от всекидневието ни в София. В друго време, в друг град. Прекрасно е! Възраждащо!

Седем момичета - различни, неприсъщи си ... Искаше се време да се усетим, да уловим настроенията си, мислите, желанията, копнежите и същевременно бяхме си близки. Единствения ключ от апартамента на Йоана ни караше да бъдем съпричастни една с друга... Съдбата винаги ще намери начин да те приобщи! Останалото си зависи от теб!

Благодарна съм й, тя ни събра!

Вечерта , в която се върнах след срещата заварих 6 любопитни момичета, които ми бяха оставили от вечерята и ме чакаха да разказвам. А пък аз какво можех да кажа...то се изписваше oт трепета на миглите ми ... и само бе нужно някой да разчита ...Надето четеше най-бързо!

Усетих близостта им, нещо се бе променило в тях. Наличието на Любов в живота ни или в живота на хората около нас неминуемо променя и нас. Променя се погледа, думите. Ставаме меки и нежни, дори не говорим...Защото как  може с думи да се опише чувството?!?

Времето около Коледните празници е време за интимност. Ние търсим любовта и топлината  в семейството си, но я намираме и в близки приятели, или напълно непознати хора. Съзираме я в цветовете на Коледата, в мириса на горещ шоколад с канела и портокалови корички, в желанията да даряваш, във вярата в чудеса, в писането на писма до Дядо Коледа. Потребността от близост е закодирана в тези дни. Тя вибрира около нас и ние се присъединяваме волно или не към този резонанс.

Пътуването ми до Болоня бе подарък от Съдбата. Неосъзнавах това в началото. Приехмах го като едно лудо, момичешко пътуване с  две съученички , с които се познавахме от  7 годишни и още 4 напълно непознати за мен техни колежки. Да ама не ! Декемврийските  дни и вечери на Болоня ми поднесоха най-неочаквания, непредсказуем, непредвиден, неосъзнат като за начало подарък. Можех след това само да се обърна към небето и силно да извикам „Благодаря”! 

Защото сега Болоня носи Неговото име!