Лечебната сила на един петъчен обяд или Пилешка супа за душата - Лечебен обяд за телата

 Само преди ден Камен сподели с мен, че нашият дългогодишен приятел д-р Попов директно от синия екран е успокоил целукупният български народ - "Грип няма!" Просто телата ни реагирали на резките температурни разлики!

Защо не послушах интуицията си?!? Кога ли съм му вярвала на Иво?!? И така подведена, забравила,  че вируси дебнат отвсякъде захвърлих защитните си реакции - Хей, така - за по-студените, зимни  дни.

Да, ама не! Нещото наречено грип, хрема, настинка ме завладя с една напориста  кихавица и тази сутрин някъде между 7a.m. и 8a.m. :) хвърлях жребий на ум ,дали да изпълзя от уютния си, топъл дом до офиса или да остана лениво сгушена в леглото си.(Фервекса ме успива смъртоносно!)

Ако някой се е съмнявал, че съм воин по душа, една Амазонка раздаваща усмивки навред, лейди управляваща с желязна ръка в кадифена ръкавица сега е момента да разсея безпътния му ум.

Със сетни сили се добрах до офиса. Някъде между пореден телефонен разговор и ровичкане из електронната ми поща, мобилният ми терефон извъня и Венчето изчурулика: "Здрасти! Ти обядваш, нали?" Обядвах, Of course! А днес щях да обядвам не къде да е, а в шикозния Pastorant (където дори тоалетната "е влюбена" - изпъстрена със сърца). Повод - рождения ден на дъщерята на моята приятелка.

Винаги съм подозирала за щастливата си звезда,за ангела седящ отдясно на рамото ми,за знаците на съдбата водещи ме напред. Не съм се лъгала!
Близките ни хора - лекуват душите и телата ни - тривиално, но факт.
Обичта изцелява. Добрата дума дава криле.
Салатата от моркови с кедрови ядки, кориандър и портокалов дресинг подпомага тези чудеса.

И така неусетно между  чаша Pinot Noir, хапки козе сирене със смокини, приказките, споделените преживелици, откритията, сьомгата с аспержи и каперси, десерта с тиква, кокос и още нещо, наполовина бях оздравяла и с приповдигнат дух.

Във виното е истината ... и в приятелите!
Връщайки се обратно към офиса се замислих за изборите, които всеки от нас взима непрестанно - можех да проспя обезсърчена целия ден или да стана и да ми се случи всичко това. Изборът бе мой!
Ето как всекидневието ни, нашите малки житейски истории изковават чрез опита ни увереността, че е по-добре да се изправиш, да се бориш, да не хленчиш, да не премълчиш, да заемеш позиция, да отстоиш, да бъдеш себе си! ... А другото е дим!
14.10.2011г.
Елена Такева