И ПАК ЩЕ ИМА ПРОЛЕТ

Държеше ме в ръцете си,

а не можеше да повярваш,

че се случва това предопределение

отредено от Господ,

благословено от него.

Пролетта ли те уплаши

или зимата,която предстоеше?

28.03.2011
Елена Такева

АПРИЛСКИ ДЪЖД ПО ПРЪСТИТЕ

Дъждът вали

и цялото това

сбогуване

до болка

прекосява

моите дни,

които

ще изгряват

с пълнолуние

в притихналите

вечери,

когато сме сами.

06.04.2011
Елена Такева

ЩЕ ТЕ СРЕЩНА В СЪНИЩАТА СИ

Когато разлиствам дните

нощите оставят многоточия от целувки,

които утрините изтриват с изгрева.

Погали оставащите минути,

Приюти трепетите,

Всичко е дим.

Елена Такева

28.04.2011

И САМО ЗВЕЗДЕН ПРАХ

Daydream ly Elena Takeva

Звездите сипят прах

и ние ,смъртните по таз земя

неволно в чудесата вярваме

-поискали да пипнем със ръка

илюзията ,че материята е безкрайна.

Наивнико,

когато стъпките ти в самотата прочетат

онези думи дето пазеше така ревниво,

нима ще си е струвало

през пръстите ти да тече

и времето, и чувството...

Напразно-всичко е изменчиво!

06.05.2011
Елена Такева

СЛЕД ПОЛУНОЩ

Ако заспиваш в мислите ми

в гънките на спомена

ще бъдем ли...

или това е холограма от мечти,

които щом звездите засияят

като мираж ни вика,

но не би !

26.05.2011
Елена Такева

Четвърто измерение

Времето бяга...а ние не винаги усещаме неговия ход. Невежо пропускаме минутите да се изнижат, да се превърнат в часове, в дни... във време, в което няма да имаме възможност да променим настоящето.

Смъртни сме! Нашето „сега” умира в този миг.

Завили зад ъгъла на всекидневието, животът ни поема по друга спирала. Осъзнаваме ли го?



И колко секунди трябва да се изгубят в безкрая за да прозрем – измисленото от нас време е смъртно.Това  четвърто измерение умира всеки миг и заедно с него ние също. Не е истина, че смъртта слага край, защото какъв е края ако умираш ежесекундно? И има ли начало, ако ежесекундно се раждаш?

Смъртите и ражданията съществуват докато ни има нас, докато осъзнаваме нашето днес и сега. За това – живейте тук, в този миг, без скрупули, без скътана обич за утре, без непоискана прошка – оставена на “”stand - by”.

Времето бяга! Полъхът на вятъра никога не ще бъде същия. Онези облаци в небето не ще ни връхлитат със сянката си както преди. Устните не ще ни целуват със същата страст и ръката, която държи ръката ни сега, не ще е до нас завинаги.

Времето бяга! 
В ритъм ли сме с танца му?

Елена Такева

Теория и практика на червилата

Замисляли ли сте се колко много издава за Вас червилото Ви?

Цвета му – дали е захарно – седефено, разказващо за морската Ви авантюра или матово – мълчаливо пазещо тайна. Бледо като лунна пътека или подканящо, червено като полски мак. Плътността му - нанесено плътно върху устните сякаш опитващо се да скрие целувките полепнали по тях или прозрачно - златисто, отразяващо слънцето, каращо момчетата да ти се усмихват просто „Хей , така!”, без причина.

Любимото ми №52 на Yves Saint Laurent – огрява устните ми и ме кара да се усмихвам по-широко! Лятно, игриво, коралово, с щипка наивност, поръсено с грях.

Уви! Този номер не се поддържа от марката в България. Обикновено си го купувам на летище Малпенса в Милано или летище Фиумичино в Рим преди обратния полет за България.

Защо пиша всичко това? Вчера установих, че имам нужда от ново червило, а в близкия месец не се очертава да пътувам до Италия и от дума на дума споделих терзанията си с Елена от Италианската Търговска Камара. За мое учудване тя вдигна телефона и се обади на колегата си, който бе в командировка в Милано с молба да донесе едно на връщане.

…Смяхме се! Кой друг, ако не член на Италианската Търговска Камара би взел така присърце тези типично женски, фриволни вълнения!

Италия се просмуква в кръвта ни, става част от клетките ни, въздейства ни с изкуството си, топлотата, красотата, аристократизма и неминуемо ни учи да бъдем съпричастни на ежедневните потребности, които градят картината на живота. Не ни оставя да прекосяваме столичните улици с посърнали погледи и повехнали устни, а търси начин да ни накара да цъфтим! La Vita e Bella !

09.2011
Елена Такева