Времето в мен

Понякога прииждащите реки,
природните бедствия,
затрупаните снежни пътища
и неспиращият дъжд са така романтични...
Дори мисля,
предупрежденията за Червен код,
всъщност се отнасят
не за метеорологичните условия,
а за сърцето ни.

28.10.2014
Елена Такева

Обич

когато обичам вали
прииждат реки
снегът изтрива следи
от всичко
което било е преди
и сме само аз и ти
в този град
в който дъждът не спира ...

и вали ли вали!

28.10.2014
Елена Такева

***

Between the Earth and the sky

Between the East and the West

Between You and I

Just the heart is connection.

Elena Takeva 

21.09.2014

когато луната ме гледа

знаех си

между небето и тревата

любовта е там

където я срещнеш

не я търси - чакала те е

ослушвала се е за стъпките ти

за да накара сърцето ти да пее

сред минаретата на Истанбул

развявайки цветния си воал за влюбени

из каналите на Венеция

пиейки роса от зелените паркове в Британия

свила гнездо в сърцето ти

защото погледът е

първата среща на душите

10.09.2014

Елена Такева

Good Things

Early mornings
Smell of the coffee
Cheek kisses

British accent
Light blue silk dress
Dolce & Gabbanna
Fragolino
Italian Language
Poetry in the afternoon
Summertime
Venice - in every season
Martini Bianco
London
Raining nights
Black cat
Candels
Kept promises
Istanbul
Travelling

With
You

12.09.2014

Elena Takeva

преди осем

за да разкажа за себе си
имах нужда от време
престраших се и
взех бял лист за начало
на него околосветско пътешествие поставих
и едно сърце в ъгъла като ветропоказател
защото домът е там където е сърцето
е казал някой
аз също

ухае на лято и е горещо
има магия в малките неща
ако я откриеш
в карираната ти риза
разпиляната ми коса
босите стъпки сутрин
въздишките нощем
цвета на трамвая прекосявайки
сънения ми поглед

помогни ми да помня себе си
за да ти разкажа

13.08.2014

Време за любов

Идва ненадейно, без да си я чакал. Не по поръчка или по заповед. Просто се случва!

Когато Го срещнах преди вече 3 години и половина, всеки миг след това бе пропит от вдъхновение извезано с тъгата ми по Него...
И пишех, пишех като обезумяла стихове, разкази, изречения, думи... Запечатвах със символи всеки спомен за Нас.
Когато Го срещнах отново преди 2 месеца, бях намерила вече баланса си, бях се смирила пред Съдбата, че ТОВА ни е отредено! 
След като отпътува всеки от нас в своята си посока, бях щастлива и благодарна за подаръка наречен среща!Сега Го нося – в гънката на дланта си, стаен точно в линията на сърцето ми ; в тялото ми, точно на мястото, където бе склонил щастливо глава ; по устните си – вкуса от целувките Му ; в крайчеца на окото ми, когато Го съзрях в далечината...
защото понякога няма следващ път, няма втори шанс, няма време...
Понякога е просто сега или никога!

22.04.2014