12.09.14 г.

когато луната ме гледа

знаех си
между небето и тревата
любовта е там
където я срещнеш
не я търси - чакала те е
ослушвала се е за стъпките ти
за да накара сърцето ти да пее
сред минаретата на Истанбул
развявайки цветния си воал за влюбени
из каналите на Венеция
пиейки роса от зелените паркове в Британия
свила гнездо в сърцето ти
защото погледът е
първата среща на душите

10.09.2014
Елена Такева

Good Things

Early mornings
Smell of the coffee
Cheek kisses
British accent
Light blue silk dress
Dolce & Gabbanna
Fragolino
Italian Language
Poetry in the afternoon
Summertime
Venice - in every season
Martini Bianco
London
Raining nights
Black cat
Candels
Kept promises
Istanbul
Travelling

With
You

12.09.2014

Elena Takeva

13.08.14 г.

преди осем

за да разкажа за себе си
имах нужда от време
престраших се и
взех бял лист за начало
на него околосветско пътешествие поставих
и едно сърце в ъгъла като ветропоказател
защото домът е там където е сърцето
е казал някой
аз също

ухае на лято и е горещо
има магия в малките неща
ако я откриеш
в карираната ти риза
разпиляната ми коса
босите стъпки сутрин
въздишките нощем
цвета на трамвая прекосявайки
сънения ми поглед

помогни ми да помня себе си
за да ти разкажа

13.08.2014

22.04.14 г.

Време за любов

Идва ненадейно, без да си я чакал. Не по поръчка или по заповед. Просто се случва!
Когато Го срещнах преди вече 3 години и половина, всеки миг след това бе пропит от вдъхновение извезано с тъгата ми по Него...
И пишех, пишех като обезумяла стихове, разкази, изречения, думи... Запечатвах със символи всеки спомен за Нас.
Когато Го срещнах отново преди 2 месеца, бях намерила вече баланса си, бях се смирила пред Съдбата, че ТОВА ни е отредено! 
След като отпътува всеки от нас в своята си посока, бях щастлива и благодарна за подаръка наречен среща!Сега Го нося – в гънката на дланта си, стаен точно в линията на сърцето ми ; в тялото ми, точно на мястото, където бе склонил щастливо глава ; по устните си – вкуса от целувките Му ; в крайчеца на окото ми, когато Го съзрях в далечината...
защото понякога няма следващ път, няма втори шанс, няма време...
Понякога е просто сега или никога!

22.04.2014

24.02.14 г.

***


Гледах те
от разстояние,
в гръб.
Исках да те прегърна
… и всички следващи
секунди, минути и часове
да бъдем заедно !


Обърнах се,
за да направиш
следващата крачка
в 8p.m.

24.02.2014

26.01.14 г.

В съня лекува Бог!

Вдишвам зимата
и в дробовете ми
нахлуват рояк снежинки...
26.01.14

17.12.13 г.

Осем дни до Коледа…

Още месец преди това коледният дух ни е обхванал – чаят, който пием е с дъх на канела, около нас се носи аромат на портокали и мандарини, отделяме все повече време за срещи с приятели в някой уютен ресторант, защото слънцето си „ляга” още в шест, подаръците зачестяват с повод и без повод, желанието ни да бъдем добри надделява и трескаво се питаме „Как?”, All I want for Christmas звучи от мобилните ни телефони, припяваме си I wish you…, гледаме за двадесети път Love Actually и за стотен път „ Дневникът на Бриджит Джоунс”… 
It’s time for Christmas както се казва!
Тръгваме си в девет от La Bottega с приятното усещане за съпричастност по между ни. Четири момичета, продължение на „Сексът и градът”, но не в Ню Йорк, а вече в София. Няколко часа, изминали неусетно, сплотени от онова чувство, което само хубавото вино и добрата храна може да роди. Какво да правя, не мога да не бъда пристрастна – отново пръст има италианската кухня. Keep calm and eat italian! 
И ако глътка Chianti може да те стопли и в най-студения зимен ден, то споделените мисли намерили отклик в приятел те окрилят, че Рая може би е на Земята.
Разхождайки се на връщане по „Витошка” размишлявам за срещата ни. Всяка от нас в определен етап на своята връзка, но наредили пъзела съзирам един житейски цикъл.
Едната от нас вече осем месеца живее далече от любимия си, който е в друга държава. И се надява на „ Нова Година, нов късмет.”
Втората, след  сватба, развод, отново съвместно съжителство и последвала раздяла, е щастлива преоткривайки се отново един друг с мъжа на живота й.
Третата е пред избора има ли бъдеще връзката й, готова ли е да сложи край и дали все пак това е най-доброто решение.
Четвъртата от нас, макар и все още с усмивка на лицето, посреща стоически факта, че мъжът й е тежко болен.
Като сезоните - пролет, лято, есен, зима...
Само осем дни до Коледа – празникът изпълващ ни с надеждата, че чудесата се случват стига да имаме смелостта да си ги пожелаем, както позитивно нашепва клишето…
На прага на новата Година знам със сигурност, че каквото ни е поднесено трябва да го приемем, преживеем, усетим. Знам, че егото ни не е добър водач. Знам, че трябва да даваш, преди да поискаш да вземеш. Знам, че понякога трябва да замълчиш, за да има мир, вместо да доказваш правотата си. Знам, че има хора, които лекуват душата ти. Знам, че има хора, които те нараняват, само защото се страхуват. Знам, че има време за всичко.

А ти трябва просто да бъдеш щастлив, че те има тук и сега!

Eлена Такева
16.12.2013