Есенна командировка

Банско – градът, в който всяка втора жена носи моето име , Елена. Градът на известните банскалийски баби, забрадени с черни кърпи и с черни слънчеви очила, препичащи се на късното ноемврийско слънце или дудндуркащи някое сладко бебе.

Банско – градът с известната църква „Света Троица”, построена през далечната 1835 г. Около 1810 г. започва подготовката за изграждане на църквата. Определят мястото, където ще се строи, като е избрано място в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено от хората на Банско, като първи дарител е дядо Лазко. В годините на Турско робство е имало закон, който е гласял, че може да се строи църква само на място където преди това е имало църквище. За целта банскалии закопават тайно кръст и икона на избраното място.Около 1855 г. двама братя Велеганови изливат четири камбани за кулата, като им е поръчано да напишат името на султана, поредния дипломатичен ход на банскалии, за да не могат турците да ги хвърлят от кулата.

Завършен храма Св. Троица представлява трикорабна псевдобазилика, изградена изцяло от камък . Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Стените на църквата са дебели 110см в основите, входните врати като сводове и прозорци са изработени от дялани камъни. Олтарът външно представлява половина от 18-ъгълна призма, като завършва с красив каменен корниз. Конструкцията е от здрави мурови греди, сключени по такъв начин, че и днес удивляват архитектите. Цялата тежест на покрива се носи от 12 колони, които символизират 12-те христови мъченици, колоните са от мура, обвити с въжета, които са напоени обилно с катран. Църковния двор е обграден от 4м. висок каменен зид(стена), така че нечестивите очи да не виждат какво става вътре. Носят се легенди, че под църквата и целия стар град има тунели, които са служели на банскалии да се крият от нашествениците, така са се промъквали комитите. Освен извесните комшолъци (малки вратички) от който са се промъквали от къща в къща, под града има тунели водещи извън града.

Петнайсет години след построяването на църквата Св. Троица банскалии се заемат да построят кула-камбанария, която да е също толкова величествена и да не отстъпва на църквата по строеж и размери. Тя е построена напълно самостоятелно в двора на църквата и представлява правилна четириъгълна пирамида без каквито и да било украшения. Тя се издига на 30 м. над града, отворена е от четирите страни с 4 метрови каменни арки, които и дават възможност да се погледне панорамно цялата котловина. Кулата е изградена изцяло от големи камъни, които в ъглите са цели блокове, а в средата са по-дребни. При строежа на всеки ъгъл е имало майстор, а над целия строеж бдял главния майстор Глигор Доюв или известен на банскалии като „уста(майстор) Глигата”. Починал през 1909г. на 108 години.

В приземието на кулата има малка врата, обковано желязо, която води в огнеупорен склад. В него се съхранявали парите и даренията за църквата. През дебела врата също обкована с желязо и сводест каменнен вход се влиза в кулата. Горе под свода над чардака високо са окачени 4те камбани, наредени по големина и тоналност, изработени специално с прибавка на сребро за звучност и ечене, от банските майстори камбанолеяри в Пловдив – Велеганови.

В кулата има специално оставено помещение за часовниковия механизъм, който и до днес работи безупречно. Монтираният часовников механизъм тежи 500кг. Звънът на камбаната се чува на далеч и съобщава часът. Създател на часовника е прочутия бански майстор Тодор Хаджи Радонов.
Ако оставим на страна историята, улиците от камък, бистрата планинска вода течаща от чешмите, многобройните механи, които всъщност не предлагат така вкусна храна както очакваме, в Банско определено ми доскучава след 3 дни. Може би единствено активното каране на ски или зимни кънки би спасило настроението ми. След два дни забелязвам какво ми липсва : чайни с ароматен планински чай, кафенета с добро кафе, кино, арт занимания, добри ресторанти, пицата, софийското метро, шумът от моите си улици. Сякаш липсва известна доза въображение на банскалии, за да ни накарат да пътуваме през всички сезони до този планински град в полите на Пирин и те не могат да ме задържат задълго.
Молерите си остава най-доброто място, където може да отседнете. На петзвезден лукс, на ниво, може да се насладите в Kempinski Hotel Grand Arena, а ако искате семеен уют - заповядайте в Калояновата къща, където ще бъдете посрещнати с мурсалски чай и домашно сладко от Елеонора, собственичката на семейния хотел, а също така и във Вила Вера, където леля Вера и дъщеря й Елена ще ви обгрижват с домашно приготвени ястия.

27.11.2012

Мисля го...

"Ако си single, можеш да си сложиш панделки по пердетата, да каниш майка си всеки ден на кафе, да програмираш спортните канали на последно място в списъка, да си говориш по телефона с часове, да събираш салфетки или пък снимки на Дейвид Бекъм и Асен Блатечки, да дояждаш първа (и последна) нутелата, да прегаряш манджата и да я готвиш като своята майка, не като нечия друга. Или да напишеш книга за мъжете, които си обичала, без някой да се разведе с теб заради това.

И най-сладкото: да си single ти дава свободата да се влюбиш."

Текстът е публикуван в "синия брой" на сп. "Всичко за жената" от 30 август 2012.

07.11.2012г.

Елена Такева

Истина

"Пръстите ни не се изхабяват от животите, които докосваме." - само от перилни препарати. 

07.11.2012г.
Елена Такева

***

Можеше да изминат още толкова на брой години, колкото изминаха до онзи момент, в който се срещнахме отново – през една септемврийска събота на все още неискащото да си отиде лято. Броеницата се пренареди.

Можеше все още да не зная отговора на въпроса, който исках да ти задам в онази зимна вечер, когато остави невинното ми младо сърце спряло и без дъх... Но ти седна до мен и ми сподели, сякаш бе чакал именно този момент...

Можеше! Но макар че животът ни повежда по разноликите си пътища, обърква представите ни, желанията ни, опитва се да изтрие чувствата...рано или късно ни връща там, откъдето сме тръгнали. След 28 години – пак на същото място – един въображаем училищен двор.

Питам се какво щеше да се случи, ако не се бяхме разделили? Ако онова момче и онова момиче, които се целуваха в голямото междучасие, бяха останали заедно? Какъв щеше да бъде риска да запазят любовта си?

Слушах гласа ти, докато изричаше думите, които исках да разбера през всичките тези сезони до сега. Много лета, есени, зими и пролети изминаха. Много пъти развявах щастливо роклите си. Много пъти триех сълзите си. Много пъти целувахме други.Много пъти се усмихвахме и плачехме ... за да разберем, че другите нямат значение, че в този миг, в който се видяхме ние бяхме отново онези 16 годишни влюбени.

Времето бе съхранило сърцата ни – моето за теб и твоето за мен. То пазеше ревниво спомена за НАС в гънките на съзнанието си.

И в тази вечер бяхме само аз и ти сред всички други гласове ...

18.09.2012

Елена Такева

Не е предсказание

Стиховете ми са момичешки
-звънки, разлистени
пращам ти ги по вятъра
измиват с дъжда лицето ти
гълъби ти ги носят сутрин
изпиваш ги с кафето си
вдишваш ги - твоят въздух са
спътници са в дните ти
лунна пътека в нощите.
След всички години
се срещаме -

същите ли?

15.09.2012
Елена Такева

Страници от Рая

Страницата е отворена
в една събота на септември
след толкова години
малко преди полунощ
думите се пренаредиха
и разбрах липсващите

от онова безметежно време
в което ТИ опари сърцето ми
и го остави горещо
в гърдите ми да тлее
… до днес.

Когато те прегърнах
замириса на пролет.

15.09.2012
Елена Такева

Заглавието е инспирирано от романа "Рай" на Радослав Гизгинджиев

Търговецът на камъни



Той бе прекосил Афганистан, Русия, Англия, Индия и Китай. И ако е вярно, че телата се срещнат дълго след като душите вече са имали своята среща, значи някъде те вече бяха танцували своя звезден танц, който повтаряха тук на Земята.

И тя открива - може да се влюби отново!

Като внезапно връхлитащ дъжд, изливащ се над жадната земя. Като среща в непалски ресторант завършваща с разходка в два сутринта в градския парк. Като целувка по бузата под лунна светлина, с единствени свидетели малката църква в дъното и целуващите се влюбени по пейките. Като внезапно избухнало желание да се любиш. Като невъзможността да скриеш, че не искаш да устоиш…

Безсънните нощи, в които тялото изписва неизречени желания. Смелостта да пожелаеш открито. 

Търговецът на камъни е загадка. Очите му разчитат мисли и той води с няколко изречения… докато не го оплетат в косите си.

До Господ се стига по много пътища. Уважавай пътя на другия. Благослови го! Защото незнаеш в кой миг неговият път ще пресече твоя и ти ще тръгнеш по него.

Господ е един и независимо откъде си тръгнал ще стигнеш до него. Единствено трябва да следваш повелите на своя път и той ще те възнагради като те отведе до Него.

Подходящият мъж идва винаги в неподходящ момент… като знамение.

05.09.2012