22.09.11 г.

СРЕДНОЩНИ ЧЕТИРИСТИШИЯ


 И само прах от думи във нощта
ще закопчава чувствата ми с прилагателни,
които ще римуват песента,
в сърцето мое затуптяло,страннико!
*********************************
Когато всички думи са на място,
когато всичко тук е казано
- какво остава -
снимката да преразказва!
*********************************
Няма празни пространства,
само празни души!
Затвори след мен вратата
и си спомни!
*********************************
Няма истина,няма лъжа!
Няма скрито ,нито открито!
Всичко е тук и сега,
ако поискаш-улови го!
*********************************
 22.11.2010
Елена Такева

ПОЛУНОЩНО

Това са нощни пеперуди
разпилявам мислите си
в очакване по теб

рисувам миражи
оазиси сред пустиня
плачещи икони
Седемте чудеса на света
...и новите също

Моля се!

Заслушана в себе си
не чувам шепота на дъжда
по прозореца
изпращащ  послания
плачещи
...от теб!

01.12.2010
Елена Такева

ИЗВИНЕНИЕ

Мога да пиша
само когато съм равна.
Гладна за думи-
захаросани бадеми,
търкалящи се,
докосващи егото ми
полепнали от желание.

Всичко е тук и сега!
Повтарям си го 100 пъти,
а мисля за 9-ти срещу 10-ти...
Това знак ли е
или съдба?!? 

02.12.2010
Елена Такева

КАЖИ МИ?


Можем ли да прекосим разстоянието
и да се върнем отново на зеления остров,
който за мен винаги ще носи твоето име,
а за теб ще звучи като Елена ?

Можем ли да вкусим медени корбецоли,
да помиришем соления дъх на морето,
да отпием горчиво-сладко Мирто
и да бъдем един без друг ?

Ще имаме ли смелостта ?

Искам и времето, и спомена едновременно.
Искам да усетя вкуса на първата ни целувка.
Искам да те науча да виждаш света чрез мен.
Искам да имаме куража да се преоткрием

под есенното слънце на Сарденя
и притихналите й цветове,
опиянени от придихание на любов,
празнуващи със сетивата си живота.

Нямаше думи на вричане,
които да се разпиляват в ноща
примесени с вятър и сипещи се отломки от звезди.

Нашите тела се сливаха всеотдайно
и политаха малко преди да утихнат
произнесените имена.
Ще си подарим ли всички
оставащи дни
без нас,
кажи 
ми?
 04.02.2011

С УХАНИЕ

Подари ми прошепнати думи
и топъл вятър с мирис на смокини,
а аз отпивах от смеха ти.
Някъде между сребърните мигове,
седефените миди и внезапния дъжд
прочетох сбогуването по клепачите ти.
И координатната ми система отлетя
в друго измерение.

04.02.2011
Елена Такева

МЕЖДУ ПРЪСТИТЕ НИ

Вятърът на чувствата ни
отвя думите в онази нощ
и от тях остана само пясък
за многоточие...
Преброи ли неизреченото на сутринта?
Непокълнали семена
преждевременно обречени
на нераждане,
приютени в гънките на съзнанието
пазят усещането,че ни е имало.
Някъде там една пробита мида
още е спомен за нас...

28.03.2011
Елена Такева

АКО...

Ако искаш да ме обичаш
ще ми отнемеш думите...
За това остави ме скитаща
- ще имаш подаръци стихове,
които ще разопаковаш вечер
сред падащи звезди и лилави бури.

04.02.2011
Елена Такева