22.09.11 г.

ЩЕ ТЕ СРЕЩНА В СЪНИЩАТА СИ

Когато разлиствам дните
нощите оставят многоточия от целувки,
които утрините изтриват с изгрева.
Погали оставащите минути,
Приюти трепетите,
Всичко е дим.
Елена Такева
28.04.2011

И САМО ЗВЕЗДЕН ПРАХ

Daydream ly Elena Takeva
Звездите сипят прах
и ние ,смъртните по таз земя
неволно в чудесата вярваме
-поискали да пипнем със ръка
илюзията ,че материята е безкрайна.
Наивнико,
когато стъпките ти в самотата прочетат
онези думи дето пазеше така ревниво,
нима ще си е струвало
през пръстите ти да тече
и времето, и чувството...
Напразно-всичко е изменчиво!
06.05.2011
Елена Такева

СЛЕД ПОЛУНОЩ

Ако заспиваш в мислите ми
в гънките на спомена
ще бъдем ли...
или това е холограма от мечти,
които щом звездите засияят
като мираж ни вика,
но не би !

26.05.2011
Елена Такева

15.09.11 г.

Четвърто измерение



Времето бяга...а ние не винаги усещаме неговия ход. Невежо пропускаме минутите да се изнижат, да се превърнат в часове, в дни... във време, в което няма да имаме възможност да променим настоящето.
Смъртни сме! Нашето „сега” умира в този миг.
Завили зад ъгъла на всекидневието, животът ни поема по друга спирала. Осъзнаваме ли го?

И колко секунди трябва да се изгубят в безкрая за да прозрем – измисленото от нас време е смъртно.Това  четвърто измерение умира всеки миг и заедно с него ние също. Не е истина, че смъртта слага край, защото какъв е края ако умираш ежесекундно? И има ли начало, ако ежесекундно се раждаш?
Смъртите и ражданията съществуват докато ни има нас, докато осъзнаваме нашето днес и сега. За това – живейте тук, в този миг, без скрупули, без скътана обич за утре, без непоискана прошка – оставена на “”stand - by”.
Времето бяга! Полъхът на вятъра никога не ще бъде същия. Онези облаци в небето не ще ни връхлитат със сянката си както преди. Устните не ще ни целуват със същата страст и ръката, която държи ръката ни сега, не ще е до нас завинаги.
Времето бяга! 
В ритъм ли сме с танца му?

Елена Такева

10.09.11 г.

Теория и практика на червилата


Замисляли ли сте се колко много издава за Вас червилото Ви?
Цвета му – дали е захарно – седефено, разказващо за морската Ви авантюра или матово – мълчаливо пазещо тайна. Бледо като лунна пътека или подканящо, червено като полски мак. Плътността му - нанесено плътно върху устните сякаш опитващо се да скрие целувките полепнали по тях или прозрачно - златисто, отразяващо слънцето, каращо момчетата да ти се усмихват просто „Хей , така!”, без причина.
Любимото ми №52 на Yves Saint Laurent – огрява устните ми и ме кара да се усмихвам по-широко! Лятно, игриво, коралово, с щипка наивност, поръсено с грях.
Уви! Този номер не се поддържа от марката в България. Обикновено си го купувам на летище Малпенса в Милано или летище Фиумичино в Рим преди обратния полет за България.
Защо пиша всичко това? Вчера установих, че имам нужда от ново червило, а в близкия месец не се очертава да пътувам до Италия и от дума на дума споделих терзанията си с Елена от Италианската Търговска Камара. За мое учудване тя вдигна телефона и се обади на колегата си, който бе в командировка в Милано с молба да донесе едно на връщане.
…Смяхме се! Кой друг, ако не член на Италианската Търговска Камара би взел така присърце тези типично женски, фриволни вълнения!
Италия се просмуква в кръвта ни, става част от клетките ни, въздейства ни с изкуството си, топлотата, красотата, аристократизма и неминуемо ни учи да бъдем съпричастни на ежедневните потребности, които градят картината на живота. Не ни оставя да прекосяваме столичните улици с посърнали погледи и повехнали устни, а търси начин да ни накара да цъфтим! La Vita e Bella !

09.2011
Елена Такева

5.09.11 г.

За малките жестове стоплящи душата ни

Неделя по никое време!
След сутрешната суетня - среща разбира се не къде да е , а в Toba & co Bar .
Защото има места в София, където обичам да ми е хубаво , а и където знаят как да направят да ми е хубаво.
Истината прозира зад риторичните въпроси!
Кога  доброто отношение се превърна в маркетингова стратегия ?!?
Кога гостоприемството се превърна в усилие на всяка цена да бъдат привлечени клиенти ?!?
И не е ли време отново да разберем, че един малък жест променя енергиите около теб ?!?
Знаем ли ,че случайно зарадвалите ни думи са способни да заличат съзнателно създадени драми?!?
Та седяхме си със сестра ми на раздумка в сенчестата градина на Царския дворец, разказвайки й за Пътят Камино и как една приятелка го е извървяла преди броени дни. Отпивахме прохладна „Песен на русалка”, наслаждавайки се на музиката, глъчката на хората, ведрите им лица, усмихнатите сервитьори и усещахме как това място в центъра на София има в себе си вълшебна сила.
Малките жестове! – Поискахме сметката, готови да тръгваме, а момичето се усмихна широко и каза: „Коктейлите са от заведението.”” Прекрасно, какъв повод имате?”- отвърнах аз. При което за моя изненада тя отвърна: „ Управителката на заведението ви черпи заради снимките, които сте публикували на нашето заведение.” Не само бях приятно изненадана и сърцето ми пееше, но и се усмихвах широко и аз – на момичето, на живота! „Е,как ме познахте,че съм аз?” – не се предавах. „ Ами познахме Ви, това е!”
Сестра ми ми намигна – „ They made your day!”. Така си беше! Случайностите се пренареждат – правейки нещо с цялата си душа и сърце, то се връща при теб като бумеранг във времето. Вярвам, че когато просто се забавляваме, пръскайки щедро усмивки, добротворство, радост, любов - те се връщат с още по-голяма, зареждаща сила при нас.
Зад снимките ми понякога не добре фокусирани, прозира абсолютно на фокус обич, която е важно да почувстваш и да те накара да отидеш в любимото ми заведение със статуи в градината, беседка с вентилатор, разноцветни крушки оцветяващи нощта, фенери, които придават интимност на срещите, накацали гълъби, деца играещи си с колела от началото но миналия век и разбира се лицата на хората – най-добре пресъздаващи мястото!
Това е! Вдигам тост - за малките жестове от всекидневието ни, а всъщност събрали в себе си всичко значимо!

3.09.11 г.

КАЛИНКА ВЪРХУ ЯГОДОВ ЛИСТ

Коя е дъщеря ми?
Историите за нея изцеляват,защото всяка история сама по себе си е лекарство,което лекува както индивида , така и обществото.
Обичам да си спомням случки от нашия живот, защото те раздвижват вътрешния ми свят, понякога притиснат в ъгъла от забързаното всекидневие и ме карат да се усмихна. Хей тъй, просто така да изникне една усмивка на лицето ми и да озари пътя , по който вървя.
Историята смазва пантите,показва пътя навън, надолу и нагоре, отваря широки врати,там където някога е имало иззидани стени и води неминуемо към любовта и познанието за самите нас – две жени завинаги свързани помежду си, както небето и Земята, Слънцето и Луната, денят и нощта.
Коя е дъщеря ми?
Тя е изворът, светлината, нощта, мракът и изгревът.
Тя е в уханието на пролетта, в докосването на слънчевия лъч, в калинката върху зеленото листо, в цъфналото цвете, в багрите на есента, в разтопената снежинка на бузата ми.
Тя е приказка преди сън.
Тя е песен на птици, които разкриват тайни.Тя е гласът, който ме зове, когато се губя.Тя е моето лекарство , когато боледувам.
Тя е онази, която се гневи от несправедливости. Моите несправедливости!
Тя е онази, която променя живота ми. Тя е онази, която оставям да се грижи за дома ни. Тя е онази, при която се връщам.
Тя е моето начало.
Тази, която ми дава сили да продължа, да се изправя, да бъда!
Тя поражда нови идеи у мен и оставя стъпки, които трябва да различа.
Тя е бъдещето. Тя е в настоящето – храним се на една маса, усещам равномерното й дишане, когато заспи; чувам шумът – забързания шум, когато се приготвя за среща; намирам разпиляни листове на английски и испански – следи от училище; червилото й забравено на кухненската маса...
Тя е в бъдещето и се връща назад , за да ме открие.
Тя живее с поезия и песен.
Тя живее в стихове и музика.
Тя е в мига, точно преди да ме споходи вдъхновение.
Тя е в сънищата ми преди пробуждане.
Тя е в дните и в нощите ми.
Тя е у мен !
Завинаги !

Юли 2011
Елена Такева

"ВЪЗМОЖНИТЕ МАЙКИ"- италианско издание
"Mamme possibili"- edizione italiana
Издателство "СКАЛИНО"