 |
| Doha by night |
У дома съм!
След 5 дни на бясно пътуване, в които от София кацнах в Катар, радразгледах нощна Доха, летях с първия полет на Катарските Авиолинии по линията Доха – Момбаса, за да бъда посрещната с воден салют и червен килим във втория по големина град в Кения, плувах в Индийския океан, направих 6 км. тур из дъждовни тропически гори, радвах се на екзотични животни и хапвах божествено сладки ананаси и манго, се прибирам вкъщи.
 |
| Shimba Hills Lodge, Mombasa, Kenya |
Вглеждам се в роклята ми, по която дори и след прането откривам следи от червеникавата кал на Шимба Хилс, с която Габриела - собственичката на лоджа ме oпръска след като бясно мина с джипа си покарай мен. Белязана съм, има знак, който ще напомня и ще ме връща към дните ми край бреговете на Индийския океан. Историите за Африка са стари колкото човечеството, зародило се в екваториалната й част, в Кения – люлката на нашата цивилизация. Тази страна е запазила мира за народа си, за разлика от много други места по черния континент.
 |
| Doha by night |
Хей така, като на шега, но всъщност не бе, съм поканена да предприема едно неочаквано пътуване до Момбаса, вторият по големина град, след Найроби, намиращ се на острова, който е свързан с континента посредством два провлака. Пътувам през Доха и имам престой от 6 часа, което ми дава възможност да разгледам столицата на Катар. Музеят на Ислямското изкуство ( най-големият в света)за мое съжаление е затворен, защото минава 19:00 часа и шофьорът ме оставя в началото на сука, за да се поразходя и да вечерям. Първото, което се изпречва пред очите ми е магазина за соколи, в който над 40 птици са накацали, с качулки на главите си, чакащи своите купувачи. Двама млади катарци демонстрират уменията си на укротители, а аз ги моля да погаля сокола, който деликатно ме клъвва при всяко мое докосване. Нощта е топла, само 24 градуса и нищо не напомня за декемврийския студ в София.
 |
| Doha, Bird's Market |
Групи от красиво забулени арабски жени са насядали на раздумка в ресторантите, мъжете пушат наргиле и пият чай, семейства са излезли на разходка по хлад с децата и филипинските си детегледачки. Аз избирам за вечеря един иракски ресторант, където сякаш повечето неща са по 14 катарски реала, около 7 лева. Поръчвам си сок от лайм и мента, супа от ароматна леща и салата „Фатуш”, а като комплимент ми носят току що изпечени арабски питки - топли, пухкави, меки и топящи се на небцето ми. Заситила глада си, се отправям към пазара за птици с пъстроцветни папагали Ара, нежни резедави жълтотили амазони, африкански жако и ... разбира се котки!
 |
| The sky, Mombasa |
Бързам обратно за летището, където в 02:30 сутринта е полета ми за Момбаса! Сега мога да кажа от сърце на суахили: Накупенда, Момбаса! ( Обичам те, Момбаса!)
Очаквам с вълнение първият ми досег с африканския континент, който ме посреща още на летището с танци, слънце, кокосови орехи и една нескрита лежерност и безметежност. Взимам скорестрелно виза срещу 50 USD, без въобще да е необходимо да покажа документите, които съм приготвила – покана, самолетен билет, хотелско настаняване и снимка. На излизане от летището един сладур ми извиква „Джамбо!” и аз си мисля: „Е, веднага започнаха да флиртуват.”, докато един час по-късно разбирам, че това е думата на суахили за „Здравей”, която ще чувам десетки пъти на ден.
 |
| Indian Ocean |
Пристигам след по-малко от час в Severin Sea Lodge, намиращ се на брега на Индийския океан, но разполагащ и със собствен басейн, за по-предпазливите си гости. На мен обаче ми се иска да се потопя в океана и само оставила багажа, се пременям в банския си и тичам към плажа. Да, ама не! Отлив е и океанът се е отдръпнал, което ми дава възможност да се разходя по ситния и лек като пудра пясък . Разходката ми не минава без неканени спътници, готови да ми продадат пътуване с катамаран, африкански дървени фигурки или рокли и шалове в кенийски десени. Именно тук се запознавам с една кенийка, майка на три красиви деца, която ми даде да погушкам седем месечното й бебе – малката прекрасно кадифена Аби, която ме гледаше с очичките си, осъзнала колко съм бяла и различна от семейстовот й, но възприемаща ме така спокойно, че се унасяше в прегръдката ми.
За следващата ранна утрин е предвидено сафари из дъждовните гори на Националния резерват Шимба Хилс, намиращ се само на 33 км. от Момбаса, приютил около 159 вида редки растения и някои изключителни екземпляри орхидеи, а също така много птици и разкошни пеперуди.
През нощта имаше гръмотевична буря, така че в 6 сутринта все още валеше леко. Почвата се бе размекнала и стъпвайки в нея краката ми потъваха в червеникавата кал. Първоначално бях тръгнала за сафарито със сандали, но приятели ме посъветваха да се преобуя с маратонки и Слава Богу, че ги послушах, защото ми предстоеше преход , за който неподозирах.
 |
| Severin Sea Lodge, Mombasa |
И така пременена в бялата ми индийска рокля и розови платнени маратонки, заедно с Мария, Ради, Роси, Доньо и нашият шофьор Туя, поехме през кенийската гора „на лов” за животни. От топлата земя се бе вдигнала пара и имаше мъгла, около нас пробягваха антилопи, бикове пасеха на групички, семейства бабуни се разхождаха по пътеките и търсеха храна, дори видяхме и един дебнещ лъв да се промъква сред храстите. На български, на глас изразих огромното си желание да видя жираф, а рейнджъра доловил познатата дума ме попита на английски: „Жирафи ли харесваш? Обещавам ти да видиш!”
И така зачаках срещата си с някой жираф! Изведнъж долових, че шофьора и рейнджъра повтаряха няколко пъти „намбаситаа”, именно след моя коментар за жирафите и логически заключих, че някъде на близо има от тях. Наивно попитах: „ Извинете, на суахили „намбаситаа” жираф ли означава?”, при което те избухнаха в смях. Ами намбаситаа, всъщност било number six. Ние сме се намирали в район номер 6, а жираф на суахили е тига – сега вече знам. Видях жираф, но ... това бе жираф, обвит в мъгла и намиращ се на огромно разстояние и някак мистериозно се издигаше фигурата му сред мъгливите дървета...
От един момемент натам всичко е мар-ма-лад, ка-ра-мел и шо-ко-лад!
Дъжд, влага, пот, косата ми е абсолютно мокра. Направо съм участник в „Голи и уплашени”. Проправям си път по хлъзгава пътека от червеникава кал. А, нали знаете, когато една жена се подхлъзне, важно е до себе си да има силна мъжка ръка. Е, моят рейнджър спаси роклята ми да си остане бяла!
 |
| Children of Kenya |
Излизам от зоната си на комфорт и ... дрехите залепват по мен от пот, краката ми са в цкал, джапам през кенийска река, кой би повярвал (аз не бих си повярвала само до преди дни) ходя боса из африканска дъждовна гора, докато по пръстите ми се катерят мравки, а един нахален термит стига чак до гърдата ми и ме ухапва. Точно си помислих, че банела на сутиена ме е пробол и имам повод да го махна и напипах мравката забила се в мен. Без никакво колебание я откъснах буквално от плътта си. Нали Господ обича смелите !
Тръгвам си от Кения и я отнасям в сърцето си.
Колко удивително е, че не количеството време е фактора, който може да те накара да заобичаш някого ?!?
16.12.2018
