Бари и вълшебниците на орикети

Точно преди две години "акостирах" тук!
Ако искате да разгледате Бари и да се докоснете до магията му, трябва да го направите вечер. Тогава улиците му са осветени от фенери, чиято мека светлина те приканва да останеш, да се сгушиш в прегръдката на този град.
Бари е еквивалент на Свети Никола. Всеки дом, всеки вътрешен двор, магазин, офис, ъгъл, тереса, са отличени с лика на светията.
Вечер ще видите - вълшебниците на орикети - възрастни дами, които приготвят пастата за местните ресторанти и я излагат директно пред вратите на кухните си, на улицата.
В Бари всяка улица е своеобразен коридор между два напълно различни дома. Вратите на кухните водят към улицата и са вечно отворени и ако надникнете ще видите как семействата готвят, вечерят или гледат телевизия.
На улицата се играят карти, пие се кафе, децата ритат топка, оформя се своеобразна седянка от местните баби, с които непропускаме да си разменим: Buona Sera, signora.

Какво ми направи впечатление тук ли ?!? Ами, хората в Бари не се срамуват от прането си. То гордо се простира на всевъзможни места, като терасите са приспособени с огромни бели покривала срещу дъжд. Така прането бива завито и наподобява огромен облак, кацнал на терасата.
Уви, виното определено не е силната страна на района, но пък каква прясна рикота хапнах!?! Вкусът й е заседнал между езика и небцето ми и този спомен още дълго ще ме мъчи.

21.10.2017