8.04.16 г.

Rainman

Някои следобеди, като този, в който срещнах "дъждовното" момче не предвещават срещи.
Някои късни следобеди са затиснати от забързаните ти крачки да стигнеш до дома си, да си вземеш един душ и да оставиш целия свят зад входната врата на апатамента ти.

Разминавайки се всекиднивно по улиците, ние не подозираме кой ще ни хване за ръката, чий избор за прегръдка ще бъдем оставени без избор.

Той ме разпозна пред сергията за ябълки. Точно когато отминавах, нечия малка ръка ме хвана и обръщайки се видях едно 6-7 годишно момче, което неволно погалих.
То така и не искаше да ме погледне докато пръстите ми минаваха през косата му.

Съвсем скоро майка му дойде при нас и учудено сподели, че сина й е аутист и не разрешава да бъде докосван, особено от чужди хора, каквато бях аз за него.
За части от секундата се запитах какво ли е разпознал в мен? Кой инстинкт го е провокрал да ме хване за ръка и да ми позволи да прекрача границите, които природата бе поставила за другите?
Разбира те, как се чувствах - ръката ми все още бе върху него, а може би не бе редно, може би го тревожех с моята първична реакция. Реших да се отдръпна, но в момента, в който го направих момченцето буквално скочи в мен и ме прегърна с двете си ръце през шията ми като ме стискаше така силно... Майка му се опитваше да ме освободи, да разкопчае пръстчетата му, но то се противеше и викаше, като въртеше главата си в знак а отрицание.
Не бях притеснена, по-скоро притихнала, защото не исках да го уплаша с действията си.
Съвсем спокойно започнах а го приканвам да слезе, защото ми причинява болка, защото е дори време за вечеря... Говорех напосоки и равния ми глас го успокои донякъде.
То отхлаби прегръдката си и аз успях да го оставя на земята и да си взема довиждане. Жената бе изненадана от реакцията ан сина си, аз още повече.

Може да си прочел книги, гледал Rainman,  но в момента, в който живота те срещне с едно малко момче аутист, усещаш колко крехък, раним и специален е.Колкото и до си учил, каквито и умения да притежаваш - тази информация не ти е достатъчна. В мига, в който се изправиш, застанеш лице в лице с такъв човек, разбираш, че само сърцето може да те води напред.

08.04.2016

Няма коментари:

Публикуване на коментар