Детство в спомени

Миглите на татко пърхащи по бузите ми имитиращи криле на пеперуди.

Пра баба ми Вера меси баница на кръглата дървена маса в малката кухничка, а леля Райна ми е направила детско кафе във филджанче. Ах, че вълнуващо!

Дядо ми Тодор се връща от Будапеща и ми подарява герданче от зелени прозрачни мъниста – никой, ама никой нямаше такова в цяла София!

И пак татко – потриваме нослетата си, защото така се целуват ескимосите ... за да не им замръзват езиците.

Тъжна съм – цикламата е увехнала и аз плача неутешимо, защото цветето е умряло.

Леля Виктория ми прави филийка с масълце и люта зелена чушчица. И пак с нея – пътуваме с автобуса до село Пожарево и там за първи път виждам нощви ... и си правим екскурзия до Златните мостове и ядем кебапчета на поляната.

На забавачка съм. Въобще не ми се отдава да изрязвам фигурки от хартия.

Не мога да разбера разликата между София и България ( как така живея и в двете места) и за да не се обърквам повече, чичо Гошо финализира: „Абе, едно и също е!”И така от отгава си знам – София е България!

Влюбена съм в Румен, който е Рибарят, а аз Златната рибка на някакво тържество в забавачката.

Първи клас! Все не мога да пиша красиви букви и мама ми къса непрестанно листата от тетрадката. Мъка, мъка...

С леля Райна на Боровец, и до Мальовица. Хербариите стават моята страст – така начучих да разпознавам билките и дърветата по листата им още в невръстна възраст.

Изненада -  каня целият клас без да предупредя мама и татко за именния си ден в двора. А такаааа!

Имам си дебеличка сестра, която обичам да лежи в леглото ми и да си я гледам.

Реката в Западния парк през лятната ваканция – безгрижие и мокри коси.

С двете ми приятелки от четвъртия етаж, Нели и Еми, на кино да гледаме някакъв индийски филм – класика в жанра по онова време. Излезнахме в 9 сутринта за първа прожекция уж, но се прибрахме в десет вечерта, защото имаше билети за последната прожекция ( как лети това време!). Всички съседи от блок бяха излезнали по прозорците да очакват завръщането ни.

Денонощно се играе на „Държави, градове и села” ( селата никога не пишехме, но така се казваше играта). Няма да се хваля ( а трябва),  но бях „Царица” в изнамирането на най-сложните и никому непознати ( за нашите години) държави и градове.

Припознах в учителката ми по Родинознание -  Хитлер, и го споделих с класа – познайте дали веднага не ме изпита, за доказателство, че е ... Хитлер.

Кой е номер едно на народна топка ?!?

Някакво състезание по ТНТМ, на което ме карат да шия кухненска престилка – голям стрес беше – Венчето ми я уши в заключение.

Теодор от втория етаж и с това всичко е казано!

Площадката пред блока и денонощните игри на ластик, въже и ръбче. Синьо лято!

Заминавам за Германия, Унгария и Чехословакия – приключенският ми дух е отключен.

Марио запретва панталоните си и влиза в езерото с водни лилии на градинката „Света Троица”, за да ми подари една в романтичен изблик!

Сладолед  „Дипломат” и сладкарница „Магурата”.

Бригадите във Войнягово и Негован.

Военното обучение в Етрополе и аз взводен или взводна, ако има такава дума!

Абитуриентският бал и Пламен.

16.02.2015