5.11.14 г.

Прочетено в очите ми, написано в небето, рисувано с ръцете ти

Малко преди три сутринта отпивам от червеното вино, което ти ми подари, когато ме видя за първи път в живота си.
Докато топлината му се разлива по гърлото ми, обгръщайки  бавно тялото ми, си спомням … спокойствието на гласа ти и усмихнатите ти очи, нежността бликаща през върховете на пръстите ти,  докосването на устните ти върху моите, страстта и силата на тялото ти .
Между Земята и небето, между Изтокът и Западът, между мен и теб – единствената връзка е сърцето. И ако мислите ми летят между минаретата на Султан Ахмет по-често отколкото някога съм подозирала, в този многоцветно милионен Истанбул, то е защото каквото е писано ще се случи.
И аз те срещнах в един друг град потопен от прииждащи реки, в който дъждът не спря да вали.
Всяка моя мисъл за теб бе проектирана в тази наша среща. Толкова дълго въображението ми бе рисувало срещите ни, че когато това се случи,  аз се изненадах от синхрона на случващото се, от абсолютната идентичност на вече проектираните в съзнанието ми мисли.
Вече бях копняла за движенията на тялото ти в моето, бях рисувала в мислите си картини, които в тези два дни се материализираха. Заспивах от нежността на ръцете ти, будех се с нея и с нея преминавахме улиците на този сънено-неделен, дъждовно влюбен град.
Отпивам от виното, защото топлината му ми напомня теб по онзи фин, елегантен и същевременно ясно категоричен само твой си начин, с който беляза сърцето ми.

05.11.2014
Елена Такева

Няма коментари:

Публикуване на коментар