21.02.14 г.

Time Called Milano

Когато спря да бъдеш лирическият герой в стиховете ми…
Когато спрях да тъжа по теб…
Когато спрях да търся възможности…
Когато спрях да очаквам…
Когато дори спрях да се моля –
Господ ни срещна отново.
До преди час в косите ми все още спяха капките на миланския дъжд ръмящ вчера. Останали следи от Италия, приютени в тялото ми…
Вече знам, че когато Господ, Вселената, Съдбата помагат – всеки детайл някак без да го мислиш се подрежда в пъзела и тогава „случайните срещи” всъщност не са случайни. Те са закодирани много преди това. Тогава, когато нашите души са се влюбвали.
Да те усещам в себе си, с пръстите си, с устните си… Да се отдавам на любовта ни без  мисъл изтъкана от очакване… Само аз и ти! Няколко часа преди Свети Валентин ние имахме за подарък срещата ни. Кой го е очаквал?!? Кой се е надявал?!? Кой би повярвал дори да бе предречено?!?
И всяко движение бе така естествено следствие на друго движение… Всяка дума изпълнена със смисъл.
Ние не сме две тела. Ние сме едно тяло и една душа, независимо, че скоро …
Ти беше броил времето от първата ни среща до днес. Бе усещал изнизването на дните, месеците, годините, неустоимата сила, с която течението на живота те запраща в друга посока… Сега броиш ли пак?
Можех да крещя към небето от щастие тези четири дни в Милано, но стоях притихнала, благодарях и се усмихвах.
„ Ще бъда в 20:00 при теб” – след три години и четири месеца светва екрана на мобилния ми апарат. Дори не смеех да дишам. Сякаш клетките ми знаеха преди мен какво ще се случи (Дали имаха спомен от минал живот?)
„Обърквам се и не намирам улицата…защото гледам теб непрестанно.” – докато търсим тратория, за да се нагледаме един на друг, усамотени, в един непознаващ ни свят, където всеки от нас познава единствено другият.
„Да оставим ските … време е за нас.” – докато ме целуваш за първи път след 3 години и 4 месеца.
„ … и когато се уморя да правя любов с теб… ще правя любов с очите си.” – каза го преди 3 години и 4 месеца в Сарденя, в хотелската ми стая...
Пиша думите върху белия лист - опит да ги вдълбая във времето, сякаш за да не ги забравя…

А бих ли могла?!! Някой от тях помня вече 3 години и 4 месеца.

21.02.2014г. 
няколко часа преди рождения ти ден

Няма коментари:

Публикуване на коментар