17.12.13 г.

Осем дни до Коледа…

Още месец преди това коледният дух ни е обхванал – чаят, който пием е с дъх на канела, около нас се носи аромат на портокали и мандарини, отделяме все повече време за срещи с приятели в някой уютен ресторант, защото слънцето си „ляга” още в шест, подаръците зачестяват с повод и без повод, желанието ни да бъдем добри надделява и трескаво се питаме „Как?”, All I want for Christmas звучи от мобилните ни телефони, припяваме си I wish you…, гледаме за двадесети път Love Actually и за стотен път „ Дневникът на Бриджит Джоунс”… 
Its time for Christmas както се казва!
Тръгваме си в девет от La Bottega с приятното усещане за съпричастност по между ни. Четири момичета, продължение на „Сексът и градът”, но не в Ню Йорк, а вече в София. Няколко часа, изминали неусетно, сплотени от онова чувство, което само хубавото вино и добрата храна може да роди. Какво да правя, не мога да не бъда пристрастна – отново пръст има италианската кухня. Keep calm and eat italian! 
И ако глътка Chianti може да те стопли и в най-студения зимен ден, то споделените мисли намерили отклик в приятел те окрилят, че Рая може би е на Земята.
Разхождайки се на връщане по „Витошка” размишлявам за срещата ни. Всяка от нас в определен етап на своята връзка, но наредили пъзела съзирам един житейски цикъл.
Едната от нас вече осем месеца живее далече от любимия си, който е в друга държава. И се надява на „ Нова Година, нов късмет.”
Втората, след  сватба, развод, отново съвместно съжителство и последвала раздяла, е щастлива преоткривайки се отново един друг с мъжа на живота й.
Третата е пред избора има ли бъдеще връзката й, готова ли е да сложи край и дали все пак това е най-доброто решение.
Четвъртата от нас, макар и все още с усмивка на лицето, посреща стоически факта, че мъжът й е тежко болен.
Като сезоните - пролет, лято, есен, зима...
Само осем дни до Коледа – празникът изпълващ ни с надеждата, че чудесата се случват стига да имаме смелостта да си ги пожелаем, както позитивно нашепва клишето…
На прага на новата Година знам със сигурност, че каквото ни е поднесено трябва да го приемем, преживеем, усетим. Знам, че егото ни не е добър водач. Знам, че трябва да даваш, преди да поискаш да вземеш. Знам, че понякога трябва да замълчиш, за да има мир, вместо да доказваш правотата си. Знам, че има хора, които лекуват душата ти. Знам, че има хора, които те нараняват, само защото се страхуват. Знам, че има време за всичко.

А ти трябва просто да бъдеш щастлив, че те има тук и сега!

Eлена Такева
16.12.2013

Няма коментари:

Публикуване на коментар