17.10.13 г.

Внезапни бури

Ей така, ненадейно се появява онзи мъж от преди няколко години, когото случайно си срещнала на международно изложение и толкова те е впечатлил, че дори си отбелязала на визитката му: „много готин”. Знак много близък до това да си нарисуваш сърчице както, когато си била ученичка, но се въздържаш, защото си бизнес дама и държиш положение.

И така от година на година, от изложение на изложение или както се казваше в песента на Белослава –„Всяка година по същото време” – някакви недефинирани копнежи прелитат през очите ви, умело прикрити зад маската на работния етикет. "Да изпием по Мартини някъде около Сан Марко?"

Да, ама не! В природата, ако нещо е тръгнало да се запалва не можеш го спря. Единствено може да пропуснеш няколко години на огън или пък след няколкото години да пламне по-силно отколкото би пламнал тогава…

И си казвам:Спри да пропускаш шепота на интуицията си, скъпо момиче. Спри да премисляш постъпките си, спри да се колебаеш, спри да анализираш, защото ако сърцето ти пее значи го искаш и е време да се научиш да разчиташ знаците.

Какво е времето ? Колко са няколко години ?

Имам доказателство, че sometimes няколко години са равносилни на „вчера”. И ми става хубаво, заради чувството, което е станало по-категорично…

Ефектът на пеперудата – някой, някъде, преди, защото е посял чувство - днес, тук и сега – то разцъфва.

17.10.2013г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар