Колкото и да се вглеждам в снимките – ние сме „от двете страни на Екватора”. Сякаш съществуваме в две паралелни Вселени, в две различни реалности, а сме тук на тази планета Земя, на един континент, само на някакви си 1500 км – плюс , минус 100.
И защо е така невъзможно, така мъчително, така изпъстрено с условности, точки и запетайки?!?
Събуждаме се в различни легла, в едни и същи утрини и същевременно неподобаващи една на друга.
И сме в един и същи свят, а ето , че не сме.
Щастлив си , ако имаш късмета любимият ти да е на един полет разстояние … и един автобус… и един влак …
А може би щастлив си , ако имаш любим?!?
04.04.2012г.
Елена Такева
Няма коментари:
Публикуване на коментар