12.04.12 г.

Страсти по време на Страстната седмица


Сряда е, втората седмица  на април – Страстната седмица при това !
Мой виртуален от скоро приятел още рано тази сутрин изстреля : „Усещам щастие около теб, Такева.” и така си беше.
Почувствах това чувство още преди няколко дни – едва доловим отенък – като птица разперила криле на хоризонта. Ей, така, съзираш една дъга между небето и Земята. Но дъга на щастието.
Преди 2 дни с всяко вдишване и издишване усещах въздуха и щастието , което нахлуваше през ноздрите ми. (А ме охарактеризираха с една дума –Въздухоотнемаща!) Как се случи? Нали тъгувах? Нали не се случваха нещата както аз исках? А ето , че в мига , в който спрях да анализирам, преценявам  и искам – се оказах щастлива. И се сетих за притчата , която Вяра ми разказа : „Попитали един Дзен монах как се постига щастието. Монахът се усмихнал така сякаш знае всички отговори и отвърнал:” Махнете от изречението „Аз искам щастие.” думите „Аз” и „Искам”, които са егото и суетата и ще остане само „Щастие”!”
Днес някъде по обяд докато Емилия се опитваше да  ми направи възможно най-добрата снимка, така между другото споделих (защото аз обичам да си споделям с нея), че съм щастлива, а не знам как се е случило. Еми отсече (Тя има удивителната способност да звучи мъдро. ) – „Как откъде?!? От Нико!Тази история ти донесе това щастие.” Аз настоях „ Как така, та аз плаках!”, а Еми се усмихна и каза: ”Ако е истинско трябва да има сълзи.”
Чувстава разпънати на кръст – Страстната седмица е!
Скоро ще разбера какво ще възкръсне. Пролет е, а тогава се ражда живота, тогава е времето за възкресение.
12.04.2012
Elena Takeva

Няма коментари:

Публикуване на коментар