5.04.12 г.

Когато Съдбaта ми поднася лимони се научих да си правя лимонада


Миналата нощ, когато публикувах една много експресивна фотография на Джеймс Хюстън, сбърках името му с това на Нютън. Десет минути по-късно се усетих и се замислих защо така изведнъж припокрих двама невероятни фотографа, но различаващи се по стил.
След това като се върнах назад във времето се сетих за една много смешна история от „Моите Италии” и едно мое емблематично объркване, с което моите приятелки дълго време се шегуваха с мен.
И така  - имах един обожател от Сицилия, който бе много мил и редовно ми пишеше романтични съобщения. Същевременно, в София ,един друг италианец не спираше да пише за Луната, звездите и всички допълнения, за които в тези моменти само италианците се сещат. И така Енрико, от София замина за Рим по работа, а Матео замина от Сицилия за Милано – също по работа. Действието се развиваше точно един ден преди рождения ми ден. Като в момента , в който Енрико пристигна в Италия се обади да ми остави италианския си мобилен номер. По стечение на обстоятелствата, ръководени от Съдбата, която ни се радваше от ъгъла как се оплитаме, Матео ми се обади от летището за да ми каже , че е пристигнал в Милано. Като само чух : „Пристигнах.”  И естествено си помислих, че ми звъни Енрико.
Така под името на Енрико освен първия телефонен номер, който ми бе дал запаметих и този на Матео. J
На следващия ден ( рождения ми ден) тези два телефонни номера не спираха да ми изпращат смс-и за поздрави и уточнения какъв да бъде подаръка ми. Аз се чудех защо Енрико ми пише от два различни номера, но дори и не можех да си представя каква каша забърквам. В момента, в който отговаряйки на смс от Матео ( мислейки си , че е Енрико) – че за подарък искам единствено него, телефона ми звънна( с другия номер естествено) и Енрико, който вече се бе усетил че аз нещо  „не съм в час” ( а аз не знаех , че той нещо подозира) ме попита : „Аморе, какво има?” Аз все така настойчиво изчуруликах: „ Не искам никакъв подарък , а само да се върнеш по-скоро.” И изпратих звучна целувка. Да ама не!
Той се усмихна и отвърна: „Ами аз не съм  питал нищо за подарък, защото вече съм ти взел.” В този момент вече разбрах какво съм направила и набързо замазах положението с: „Аз само те предупреждавам, обаче така се радвам, че си се сетил...” Не знам дали ми повярва. Като човек от киното , вникващ в детайлите съм сигурна съм, че някакво съмнение се е прокраднало през ума му, но повече така и не повдигна въпроса.
Как само се ядосах на себе си ! Беше ми и смешно, но и не можех да повярвам, че бях направила такава нелепа грешка.
Докато се успокоявах и се опитвах да гледам само от смешната страна на нещата, както сега, Матео се обади за да ми честити рождения ден . Голяма грешка! И понеже бях ядосана ... много категорично му заявих повече да не ми звъни. ( А той се обаждаше прочел съобщението ми, че искам само него за подарък. )
Историята не свършва така. Макар и да изглежда, че това е финалния акорд.
Четири месеца по-късно, в Рим, в една дъждовна февруарска вечер, на площад Свети Петър, под погледа само на гвардейците на Ватикана, Матео ме целуна и ме попита: „Все се чудя какво се случи с теб на рождения ти ден?”

05.04.2012 г.
Елена Такева

Няма коментари:

Публикуване на коментар