30.03.12 г.

Очите ти



Какво е да премина отвъд очите ти?
Понякога  непрогледни и може би причината да си помисля, че са черни. А те са меки, кафяви,  леко прозрачни, каращи ме да повярвам, че ще мога да те разбера чрез тях.
Какво е да останеш в онова приповдигнато състояние на палаво неразумно момче, готово да танцува във всеки един момент?
Аз си спомням Болоня и колко бързаше да ме целунеш, може би само за да направиш открието как се целувам аз и мозъкът ти да отчете детайлите, за да бъда класифицирана в необходимата  графа.
От един момент нататък след толкова много близост помежду ни, стоим дистанцирано от двете страни на компютъра поздравявайки се вяло, уплашени някой да не направи погрешна стъпка и да изрече истински значещи думи.
Защото идва време, в което думите не могат да бъдат подхвърляни във въздуха като разноцветни балони. Идва време , когато играта спира , балоните падат на земята, някои се пукат при досега с нея , други отново политат , отблъснали се от твърдостта й и тогава е нужно да подадем ръка , за да продължим заедно нататък.
Какво е да премина отвъд очите ти?
Съвсем неочаквано се озовавам там ... отвъд.
И разбирам, че 2000-те ягоди са били купени за мен, че се терзаеш защо не си ми подарил голямата кутия с бонбони или че не сме се разхождали достатъчно навън ( от толкова любов вътре, не оставаше време). Разбирам, че си направил всичко възможно да изпусна влака – хей, така, полушегувайки се, го подхвърли... И още първия път си забелязал това, което само аз мислех, че знам.
И ми ставаш скъп... И се питам защо така бях настръхнала...
И искам да те прегърна сега, а не мога ...

30.03.2012
Елена Такева

Няма коментари:

Публикуване на коментар