29.03.12 г.

Посветено

Редиш пъзел между
моите гостувания,
за да запълниш с
форми празнината.
Душата ти не е
познала очертания
и волно иска
да се скита
през вратата.
Отнася те след мен ,
сред аромата
на магнолии…
със мене си отива
пролетта!
Отнемам ти
сърцето и простора
и те оставям
да се луташ без душа.
А ти не можеш,
ти не искаш
да се върнеш -
със влака литва
твоето сърце
и както и да се опитваш
да го скриеш,
ако останеш
ще си празен,
само къс лице.
Усещам още
онзи вкус на ягоди
поръсени със захар,
на страст и нежност
съчетани във едно –
да бъдеш смел
е винаги необходимо
и достатъчно -
а иначе раняваш
себе си, любими мой.
29.12.2012

Няма коментари:

Публикуване на коментар