19.10.11 г.

Няколко въздишки по пътя към реалността

Някъде дълбоко в мене, като предчувствие, като спомен от минал живот таях една недефинирана, неизказана любов, едно неустоимо привличане към Италия.
Влюбени ли сте ? Ако не, посетете Италия!
Февруари 2007г. – Рим ме посрещна със сицилиански сладки Frutti di  Martorana и с една зашеметяваща прегръдка още на изхода от летище Фиумичино и един притеснено усмихнат мъж, който с времето научих, че може да чете мислите ми.
Матео бе сицилианец, родом от малкото градче Монреале , в близост до Палермо. Малко тъжен и меланхоличен, но за това пък със завладяващо чувство за хумор, той обичаше пътуванията, прекланяше се пред източно-европейките, в които съзираше една опияняваща нежност и бе до болка отдаден на синовете си, които боготвореше.
Всичко започна с колета, който получих съвсем неочаквано за Нова Година , с най-вкусните, ароматни,  сицилиански сладки топящи се в устата, пропити от мирис на бадеми и ликьор, наподобяващи различни  плодчета и зеленчучета – истинско произведение на изкуството! Матео знаеше как да ме изненада!
Именно така , в един ден, в който споделих, че се чувствам уморена от всичко и всички, той ми предложи да се срещнем в Рим.
Животът проправяше свои пътища, пишеше нашата история и ние подвластни на него се озовахме в Рим, за да открие всеки от нас отговорите, които търсеше  у другия.
На път  за  Via Cavour, където се намираше нашия хотел, Матео черпеше пътниците от влака до Термини с шоколадови сладки и се фукаше за гостенката си от България. Бе свалил на I-Рod най-романтичната италианска музика и купето се огласяваше от любовни трели за  amore, bella anima, quanto tempo e ancora...
Споделям теорията, че местата , които посещаваме  за първи път приемат облика на човека завел ни там. Нашето отношение и възприятие, нашето чувство към него се прехвърля върху съответното място.
От този момент Рим бе щампован с името Матео.
Италия ме посрещна с дъжд, но какво по романтично от това в една романтична Италия! Прекосявахме града всеки ден с различен чадър, защото всеки закупен на сутринта неизменно забравяхме в хотела.
Първата вечер в Рим бях не къде да е, а при Fontana di Trevi. Хвърлях монета, за да се върна отново , както повелява поверието.
Още тогава – няколко часа след като бях стъпила на италианска земя исках да се връщам пак ... и пак!
Ако може завинаги!
Фонтанът въплъщава онзи романтичен дух, който и сега извиква в съзнанието навсякъде по света прочутата сцена на Марчело Мастрояни и Анита Екберг, а милиони двойки продължават да се целуват, флиртуват, разделят, сдобряват на фона му.
Всъщност първата вечер в Рим играх боулинг колкото и невероятно да е, а по-късно вечеряхме в малък римски ресторант, чийто вход бе обсипан с азалии, въпреки че бе краят на февруари. Стените му бяха изпъстрени със снимки запечатали историата на града и историите на заведението – празнуващи, усмихнати хора.
Защо ли пих токова вино?!? Обичам риторичните въпроси, защото не се налага да отговарям аз. Това ароматно червено вино ме подлъгваше неусетно и аз отпивах глътка след глътка щастлива , че съм в Италия.
Сицилианците, тези островитяни, са съвсем различни от всички останали италианци. Изпращайки ме до хотелската ми стая Матео бе така любезен: „Бих те поканил в моята стая , но не искам на сутринта да си задаваш въпроса – виното ли бе причината.” Ей, такива са!
Влюбвах се не в мъжа, влюбвах се в Италия. В забързаните утрини, огласени от клаксони на автомобили, в кафето изпито на крак, във виното, храната, сградите, многоцветните пазари за цветя, италианките с ненадминатия им шик, мъжете с разноцветни вратовръзки и гелосани прически, траториите, флиртуването, подвикването след теб “Bella”, ведрите усмивки, лимончелото, gelatto –то.
Знаете ли какво е усешането да се целуваш на площада пред Ватикана, когато вали дъжд и няма  друг освен вас и гвардейците скрити в мрака? Виждали ли сте чаша лимончело отразила цикламите итсреща – избухването на лимоненото жълто и цикламено - червения цвят? Изпитвали ли сте усещането, че времето е спряло докато хапвате прочутия сладолед шляейки се из римските улици? А вкуса на сладкото ягодово вино –Fragolino?
Италианците са открили разковничето на живота –удоволствие, удоволствие и пак удоволствие – във всеки град, във всеки миг.
Неапол – смесица от контрасти, очарована и шокирана! Най-силното кафе, фантастичния Baba сладкиш с вкус на ром, демонстрацията на емигрантите от Африка, Castel Nuovo – 500 години назад във времето се пренесох... и същевременно гетото и къщите без прозорци, с безкрайно пране. Разкошното палацо на Фердинанд в Reggio di Caserta и нищетата по улици, където е по-добре да не минаваш нощем!
В Неапол все още съществува традицията да оставяш в баровете по 1 euro for free. То е за да може всеки странник останал без пари да си поръча свободно кафе.
Италия бе облачна и дъждовна. Италия „плачеше” от небесата си, а аз плачех на летището на тръгване. Не можех да понеса, че оставям цялата тази красота. Искаше ми се да се случи природно бедствие и да остана безотказно.
 Матео ме държеше в прегръдката си, а една възрастна американска двойка състрадателно ме успокояваше:” Don’t worry. You will come again.”
Само след два месеца се върнах, за да открия Brescia и уханието на утринни, ранно изпечени кроасани, Bergamo и винарните с лилави чаши и репродукции по таваните , Milano с магазините и роклите, Modena и пистата за Formula 1 в един ранен следобяд, в който града бе така безлюден, Verona и Къщата на Жулиета с катинарите и надписите за вричане и надежда за любов по стените, Venezia и прослувутите канали, където дори миризмата им е романтична.
Прекосявахме Италия пеейки популярни canzonetti, но емблематична си остана „I belong to you на Erois Ramazzotti и Anastasia. Спомням си как седяхме безпомощно на една пейка преди заминаване и с пресъхнали гласове си пеехме. А ни беше тъжно...
“L’Amor che move il sole e l’altre stelle…”Dante
Любовта, която движи слънцето и другите звезди – не само Данте го е прозрял, а всеки един от нас в различен етап от живота си.
Когато Съдбата поиска да ти направи подарък – тя е щедра до край. Когато ти искаш да си направиш подарък – ти си изобретателен до край!
След още четири месеца Лигурия ме приветстваше окъпана в слънце и цветове, а за фон служеха акостиралите в пристанището яхти. Стъпвайки за първи път в Портофино, Матео констатира:”Изглеждаш щастлива!”
Това е !
Елена Такева
19.10.2011

Няма коментари:

Публикуване на коментар