Отвъд

В такива теменужено-лилави нощи,

Луната ослепява своя взор,

Звездите сипят сребърни отломки,

полепват думите под виолетов небосклон.

Трепти и резонира всяко чувство

изпратено чрез нашето сърце.

Вселената със знаци ни отвръща,
а кой ще може да ги разчете?!?

Не ме оставяй да говоря - ще изтрия
съмненията ти за моята тъга, и за гнева.

Когато само съм смълчана можеш да откриеш

онази тънка нишка във плътта,

Която до душата ми отвежда - оголена,

без пудра захар за разкош...

Дали ще имаш смелост - да се питам ли?

Обичам само смелите,

за да другите не давам пукнат грош!

07.10.2011

Елена Такева