8.10.11 г.

Отвъд

В такива теменужено-лилави нощи,
Луната ослепява своя взор,
Звездите сипят сребърни отломки,
полепват думите под виолетов небосклон.

Трепти и резонира всяко чувство
изпратено чрез нашето сърце.
Вселената със знаци ни отвръща,
а кой ще може да ги разчете?!?

Не ме оставяй да говоря - ще изтрия
съмненията ти за моята тъга, и за гнева.
Когато само съм смълчана можеш да откриеш
онази тънка нишка във плътта,

Която до душата ми отвежда - оголена,
без пудра захар за разкош...
Дали ще имаш смелост - да се питам ли?
Обичам само смелите,
за да другите не давам пукнат грош!

07.10.2011
Елена Такева

Няма коментари:

Публикуване на коментар