22.10.11 г.

Лунно затъмнение

Рзпилявам щедро пазени спомени,
скътана топлина за зимата,
думи изтъкани от обвързващи нишки
- нас ни е имало!
Сребърен прах е следата напомняща...
Откъснат стих нехае , че прорязва
гръдта ми с тъга...
А защо аз не мога да се намеря
освободена от теб и притихнала?
Питам се в нощите,
точно когато стрелките се срещат
и откъсвам Луната с ръка.

21.10.2011г.
Елена Такева

Няма коментари:

Публикуване на коментар